Казвам се Красимира.
Още от съвсем малка знаех, че искам да танцувам. Не знаех какви точно танци – просто танци. Движение, ритъм, свобода. Животът обаче обича да води в неочаквани посоки. Танците останаха мое хоби цели 12 години, а после съдбата ме заведе на интервю за работа през далечната 2006 г. в голяма куриерска компания. И така започна всичко – преди 20 години.

Никога няма да забравя първите месеци – истински кошмар, сблъсък с напълно нов свят и материя, която тогава ми изглеждаше непроходима. Това беше истинска, реална и безпощадна школа за мен. През 2007 г. бях най-щастливият човек на света, защото България влезе в ЕС и митническите формалности отпаднаха. Признавам си – ненавиждах тези процедури… и май това чувство е останало и до днес 

 (без никакво намерение да обидя скъпите ми колеги).

Станах част от търговския отдел на една от най-големите и разпознаваеми куриерски компании и стъпка по стъпка започнах да навлизам в същината на нещата. Тогава разбрах нещо много важно – да си в търговията означава да познаваш всеки детайл от „пъзела“ на компанията, която представляваш, независимо дали е в транспортната сфера или в която и да е друга.

След няколко години се присъединих към търговския екип на спедиторска компания и рязко осъзнах, че всичко научено до момента за куриерския въздушен транспорт няма да ми бъде особено полезно. С други думи – разбрах, че всъщност нищо не разбирам от истинска спедиция, освен какво е въздушна товарителница и как се изчислява обемно тегло :). Потопих се в един много широк свят – различни видове транспорт по море, суша и въздух, всеки със свои правила, изисквания и регулации.

Към днешна дата съм Търговски мениджър в Бон Марин и част от малък, но изключително „опасен“ екип – в най-добрия смисъл на думата. По странна, но напълно логична за Вселената случайност, той е изцяло дамски и… да, всички сме скорпиони 

 Характер, страст, инат, интуиция и силна доза емоция – когато сме заедно, нещата просто се случват.

Извън работата обожавам да готвя. Наистина. Това е моето вдъхновение, моят начин да си почивам и да изразявам себе си. Обичам и да пътувам – Италия все още не е напълно покорена, но работя по въпроса. 

Демек – завиждам на хората, които пътуват и готвят и от това печелят пари!

Имам две деца – момиче и момче. Обичам ги безкрайно и същевременно те са човечетата, които могат да вдигнат адреналина ми до небето за секунди. Но някак съм приела, че това са нормалните, истинските неща в живота… броя и дишам… понякога повишавам тон, но и това е човешко! Имам и куче – голямо по размери и сърце. Той е моето “хапче” за имунитет.

Имах и щастието да срещна мъжа на живота си. Така е и до днес – и искрено се надявам така да остане.

Ежедневие и предизвикателства

Всеки мой ден е различен – зависи дали съм на път или в офиса. Но целта е винаги една и съща. Ясна, неизменна и непроменена от години – клиенти. Нови клиенти, настоящи клиенти, доволни клиенти. Популяризиране на бранда и постепенно, но уверено „завземане“ на пазарен дял.

Ежедневието ми е истинско жонглиране – със задачи, цели, срокове, приоритети… и настроения. Настроения на клиенти, настроения на колеги, различни характери, различни очаквания. Често се оказвам „по средата“ – между спешността на клиента и реалността на операциите, между амбицията и ограниченията.

И честно казано – именно това ме изморява най-много. Не цифрите, не офертите, не динамиката. А нуждата постоянно да балансираш между хора, емоции и гледни точки. Логистиката е бизнес на решения, но и бизнес на отношения. А отношенията изискват енергия – енергията на различни характери, емоции и гледни точки. Опитвам се да не пренасям това в семейството, но често не успявам.

Фокусът обаче остава кристално чист – повече клиенти и по-добри отношения с тях. 

Бон Марин е компания с изключително широко портфолио от логистични услуги. Това е голямо предимство, но и сериозно предизвикателство – да си постоянно „в час“ с детайлите и спецификата на всеки вид транспорт и услуга. Признавам, че не винаги успявам да наваксам с всичко ново, но не се притеснявам да питам колегите си – всеки от тях е експерт в своята област.

Често си спомням думите на един от менторите в живота ми:

„Няма грешни въпроси – има въпрос и няма въпрос.”
Ако попадне случайно на този пост – тя ще се разпознае 

 Това остана с мен през годините, затова не се страхувам да питам.

В ежедневието си комбинирам срещи, разговори с клиенти и административни ангажименти. Винаги си поставям цел за деня или седмицата – понякога това е ключов клиент, с когото отдавна се опитвам да осъществя контакт и най-сетне чувам онова така чакано „да“. Около тази цел подреждам всичко останало.

Опитвам се да приоритизирам, макар че не винаги е лесно. Работата ми минава през много различни дейности и отдели – от „сухата“ администрация до „меката“ дипломация. Понякога и до онова деликатно изкуство да „изкопча“ точната информация от клиента – онази, която може да го превърне в наш партньор.  Изпращането на оферта с очакване за реакция само по себе си не е работещата формула. Изискват се активност и ежедневни усилия всеки ден, без изключение.

Ако трябва да обобщя всичко в едно-единствено качество, без което не можеш да оцелееш и да се развиваш в тази сфера, то е само едно. Не е сложно, но е решаващо – постоянството.

Защото в логистиката печели не най-шумният, а най-последователният. И аз вярвам в това.

Пазарни тенденции

2025 г. беше година с изключителна динамика. Ако преди актуализирахме оферти веднъж месечно, днес – особено при морския транспорт – говорим за цени и маршрути, които се променят буквално ежедневно. С други думи – пазарът не просто се движи, той пулсира.

И тук ролята на опитния логистичен партньор е да реагира бързо и стратегически, а не просто да препраща тарифи.

Сухопътният транспорт в Европа също преживява сериозна турбуленция. Причините са няколко, но основната е нестабилният обем на товарите – периоди на свиване, последвани от внезапни пикове, които сериозно дисбалансират пазара и капацитета.

Пазарът ще остане нестабилен и през 2026 г. Годината няма да бъде „спокойна“, а по-скоро продължение на периода на адаптация и несигурност. Последните събития, свързани с конфликта в Близкия изток, отново раздвижиха духовете в нашия сектор – и то доста сериозно. Маршрутите и цените при авио и морските доставки продължават да се влияят от геополитическата ситуация.

Автоматизация и технологии – възможност или заплаха?

Новите технологии и автоматизация на процесите според мен са категорична възможност. Ако се опитваш да правиш логистика само с Excel, тогава може да изглежда като заплаха 

Логистиката започва да преживява сериозна технологична трансформация, която преди 10 години звучеше като научна фантастика. Въпреки това старомодният модел на работа няма да изчезне напълно.

Новите регулации се въвеждат една след друга и те пряко засягат работата ни. Все повече процеси се базират на обмен на електронни данни, автоматизация на документооборота и интеграции между различни системи.

Практически съвети

Какъв съвет бихте дали на млад човек, който тепърва иска да се развива в логистиката?

Първо – добре дошъл в един от най-динамичните бизнеси в света.

Логистиката не е просто „превоз от А до Б“. Това е стратегия, психология, математика, дипломация… и понякога малко адреналин.

Изграждай отношения! Този бизнес се движи от доверие. Телефонният разговор в правилния момент понякога струва повече от най-добрия софтуер.

Имате ли принцип или „златно правило“, което винаги следвате?

„Никога не обещавай нещо, което не можеш да контролираш – но винаги контролирай това, което си обещал.“

Не е моя мисъл, но я припознавам 

Как реагирате при неочаквани кризи или ситуации?

В нашата работа въпросът никога не е „дали“, а „кога“. Кризите са част от ежедневието – важното е как реагираш.

Опитвам се първо да запазя спокойствие и да не се поддавам на емоции. Не винаги е лесно – напрежението е реално, а отговорността е голяма. Но паниката не решава проблеми – тя ги задълбочава. Има моменти, в които е много трудно да не “изпуснеш нерви”, в крайна сметка и ние сме хора.

Разбрала съм от опит едно: когато се опитваш да „замажеш“ сложна ситуация или казус пред клиента, става по-лошо. Подходът ми обикновено е да бъда откровена и да сложа картите на масата. Все пак сме хора, които комуникират с хора. Когато подходиш човешки, отсреща обикновено има разбиране. (Разбира се, има и изключения.)

Личен щрих

Какво ви мотивира да продължавате напред?

Знам, че съм нужна. И го усещам истински. В динамиката на нашия бранш всеки ден има решения, които зависят от теб – и това чувство на отговорност ме зарежда. Когато знаеш, че присъствието ти има значение, мотивацията идва отвътре.

С кое свое постижение се гордеете най-много?

Ооо… ако започна да разказвам, няма да ни стигнат листовете 

Но ако трябва да бъда сериозна – най-много се гордея не с една конкретна сделка, а с доверието, което съм изградила през годините. В логистиката репутацията е всичко. Имам истински приятели, които работят в конкурентни компании, и това не пречи да сме в прекрасни отношения, дори да си помагаме.

Ако трябва да опишете понеделниците с една дума?

План.

Понеделник не е шок – той е стратегия. Ако седмицата започне под контрол, всичко останало е въпрос на организация.

Блиц рунд

Автоматизация или човешки опит?
Двете – ръка за ръка. Технологиите ускоряват и помагат, но опитът взема решенията.

Стратегия или импровизация?
Импровизация… но базирана на добра стратегия. Най-добрите решения понякога се раждат под напрежение.

Камион или дрон?
Камион. С дрон за проследяване.
Нека сме модерни, но стъпили на земята.

Excel или специализиран софтуер?
Комбинация от двете. Excel е класика, но специализираният софтуер дава мащаб и контрол.

Работа от офиса или от дома?
Офис. Енергията на екипа не може да се замести.

Сутрешен крос или късно кафе?
Сутрешен крос и сутрешно кафе. Първото е само блян в моя живот на този етап, но кафето – то е задължително.

#логистика #спедиция #транспорт #търговия #бизнесРазвитие #клиенти #доверие #постоянство #женивлогистиката #лидерство #веригиНаДоставки #BonMarine